Куче бяга по водата във Варна
Клип сподели по какъв начин куче бяга по водата във Варна.
Гледката е изумителна, само че не се касае за знамение на природата, а на следващата странна работа, финансирана с доста пари от европейските данъкоплатци.
" Входа на рибарското ПРИСТАНИЩЕ Карантината.
Тук лодки май не могат да минават.
За 14 милиона без Данък добавена стойност - толкова. ", оповестява Спаси Варна.
Заради натрупалите се наноси новото пристанище „ Карантината “ във Варна съвсем не може да се употребява. По план то разполага с места за 100 риболовен лодки и за 16 икономически кораба, напомня Българска национална телевизия.
Плавателните съдове обаче не могат да дебаркират там, защото методът към този момент е прекомерно плитък. Строителството на рибарския порт завърши в края на 2020 година и струваше близо 14 милиона лв., множеството от които европейски средства.
Проектът за рибарското пристанище „ Карантината “ предвиждаше то да стане най-модерното по Северното Черноморие. Освен стоянка за риболовен кораби и лодки, там трябваше да има и рибна борса с ресторант. Те обаче не работят, макар че постройката беше издигната преди 2 години.
При построяването на пристанищна инфраструктура у нас се изисква и мнение на учените от Института по океанология към Българска академия на науките. Те са хората, които могат да дефинират най-подходящото място за построяването на порт, с цел да няма отрицателни последици.
" Промяна на дълбочини, смяна на седиментни потоци, промени на плажната линия и надлежно последващите проблеми с действието на самото пристанище. Тогава не се обърнаха към нас ", сподели доцент доктор Николай Вълчев - шеф на Института по океанология към Българска академия на науките.
Според доцент Вълчев натрупването на наноси в акваторията на пристанищата е натурален развой. Съоръжения с такива огромни размери трансформират крайбрежните течения. Затова е значимо експертите да кажат къде и по какъв начин да бъде ситуиран даден порт.
Такова координиране не е направено за рибарското пристанище “Карантината ”.
" Там продължава прогресивно да изплитнява, заради което то не може да извършва функционалностите, за които е издигнато, надлежно плажната линия, която преди беше най-тясна в тази част на плажа, в този момент сега е най-широка, т.е. това е, тъй като се блокира седиментният поток, седиментите губят своята мощ, своето придвижване и там се утаяват. В резултат на което се получава това струпване на седименти и присъщото им завихряне, което се вижда доста добре от сателитни фотоси и дронове ", сподели Вълчев.
Решението към този момент е единствено едно - зоната на пристанището да се драгира през избран интервал от време.
Гледката е изумителна, само че не се касае за знамение на природата, а на следващата странна работа, финансирана с доста пари от европейските данъкоплатци.
" Входа на рибарското ПРИСТАНИЩЕ Карантината.
Тук лодки май не могат да минават.
За 14 милиона без Данък добавена стойност - толкова. ", оповестява Спаси Варна.
Заради натрупалите се наноси новото пристанище „ Карантината “ във Варна съвсем не може да се употребява. По план то разполага с места за 100 риболовен лодки и за 16 икономически кораба, напомня Българска национална телевизия.
Плавателните съдове обаче не могат да дебаркират там, защото методът към този момент е прекомерно плитък. Строителството на рибарския порт завърши в края на 2020 година и струваше близо 14 милиона лв., множеството от които европейски средства.
Проектът за рибарското пристанище „ Карантината “ предвиждаше то да стане най-модерното по Северното Черноморие. Освен стоянка за риболовен кораби и лодки, там трябваше да има и рибна борса с ресторант. Те обаче не работят, макар че постройката беше издигната преди 2 години.
При построяването на пристанищна инфраструктура у нас се изисква и мнение на учените от Института по океанология към Българска академия на науките. Те са хората, които могат да дефинират най-подходящото място за построяването на порт, с цел да няма отрицателни последици.
" Промяна на дълбочини, смяна на седиментни потоци, промени на плажната линия и надлежно последващите проблеми с действието на самото пристанище. Тогава не се обърнаха към нас ", сподели доцент доктор Николай Вълчев - шеф на Института по океанология към Българска академия на науките.
Според доцент Вълчев натрупването на наноси в акваторията на пристанищата е натурален развой. Съоръжения с такива огромни размери трансформират крайбрежните течения. Затова е значимо експертите да кажат къде и по какъв начин да бъде ситуиран даден порт.
Такова координиране не е направено за рибарското пристанище “Карантината ”.
" Там продължава прогресивно да изплитнява, заради което то не може да извършва функционалностите, за които е издигнато, надлежно плажната линия, която преди беше най-тясна в тази част на плажа, в този момент сега е най-широка, т.е. това е, тъй като се блокира седиментният поток, седиментите губят своята мощ, своето придвижване и там се утаяват. В резултат на което се получава това струпване на седименти и присъщото им завихряне, което се вижда доста добре от сателитни фотоси и дронове ", сподели Вълчев.
Решението към този момент е единствено едно - зоната на пристанището да се драгира през избран интервал от време.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ